Метаморфоза

Отново съм на дъното

Без нищичко в ръце

От провал с душа опъната

Сега тъжи моето сърце

Сринах се за миг

В бездната дълбока

И единствено чува моя вик

тихата сълза в окото

душата крехка дава ми знак

с нежна ласка гали ми сърцето

за да премина през този праг

и да видя отново усмивката си на лицето

да се покатеря хващам се с две ръце

слънцето да видя имам надежда една

нагоре да вървя упорито без криле

и да изкача стръмната стена

планина пред мен застава

успехът е на върха

Колко още време ти остава

Шепне ми тихата сълза

Време много има

Секунда  минута и час

И през лято и през зима

До върха да стигна аз

Тухла по тухла живота си редя

Всеки знак приемам като Божи дар

Създавам тук и сега без да греша

Нов свят  в който аз съм господар

Пред мен враговете се осъзнаха

Но аз не им отмъстих

Че в бездната ме закопаха

А доброто си сърце им разкрих