Отново съм на дъното
Без нищичко в ръце
От провал с душа опъната
Сега тъжи моето сърце
Сринах се за миг
В бездната дълбока
И единствено чува моя вик
тихата сълза в окото
душата крехка дава ми знак
с нежна ласка гали ми сърцето
за да премина през този праг
и да видя отново усмивката си на лицето
да се покатеря хващам се с две ръце
слънцето да видя имам надежда една
нагоре да вървя упорито без криле
и да изкача стръмната стена
планина пред мен застава
успехът е на върха
Колко още време ти остава
Шепне ми тихата сълза
Време много има
Секунда минута и час
И през лято и през зима
До върха да стигна аз
Тухла по тухла живота си редя
Всеки знак приемам като Божи дар
Създавам тук и сега без да греша
Нов свят в който аз съм господар
Пред мен враговете се осъзнаха
Но аз не им отмъстих
Че в бездната ме закопаха
А доброто си сърце им разкрих
© Таник Танев Все права защищены