Метаморфоза

Jul 29, 2008, 10:26 AM

Poetry » Other

489 0 0

Отново съм на дъното
Без нищичко в ръце
От провал с душа опъната
Сега тъжи моето сърце
Сринах се за миг
В бездната дълбока
И единствено чува моя вик
тихата сълза в окото
душата крехка дава ми знак
с нежна ласка гали ми сърцето
за да премина през този праг
и да видя отново усмивката си на лицето ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Метаморфоза

Want to read more?

Random works