29 jul 2008, 10:26

Метаморфоза 

  Poesía » Otra
461 0 0

Отново съм на дъното

Без нищичко в ръце

От провал с душа опъната

Сега тъжи моето сърце

 

Сринах се за миг

В бездната дълбока

И единствено чува моя вик

тихата сълза в окото

 

душата крехка дава ми знак

с нежна ласка гали ми сърцето

за да премина през този праг

и да видя отново усмивката си на лицето

 

да се покатеря хващам се с две ръце

слънцето да видя имам надежда една

нагоре да вървя упорито без криле

и да изкача стръмната стена

 

планина пред мен застава

успехът е на върха

Колко още време ти остава

Шепне ми тихата сълза

 

Време много има

Секунда  минута и час

И през лято и през зима

До върха да стигна аз

 

Тухла по тухла живота си редя

Всеки знак приемам като Божи дар

Създавам тук и сега без да греша

Нов свят  в който аз съм господар

 

Пред мен враговете се осъзнаха

Но аз не им отмъстих

Че в бездната ме закопаха

А доброто си сърце им разкрих

© Таник Танев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??