Метаморфоза

29.07.2008 г., 10:26 ч.

Поезия » Друга

490 0 0

Отново съм на дъното
Без нищичко в ръце
От провал с душа опъната
Сега тъжи моето сърце
Сринах се за миг
В бездната дълбока
И единствено чува моя вик
тихата сълза в окото
душата крехка дава ми знак
с нежна ласка гали ми сърцето
за да премина през този праг
и да видя отново усмивката си на лицето ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Метаморфоза

Искате да прочетете повече?

Предложения