Метаморфоза
586
0
0
Едно легло делихме,
в него любов правихме,
любов орисана за двама,
любов изгаряща, голяма.
Сега леглото пак делим,
един към друг с гръб лежим,
котенцата веч' не мъркат,
като баби Меци хъркат.
Седнала на трон над нас
Любовта гледа ни в захлас
как спинкаме си сладко –
сестриче със своя батко!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Яндов Все права защищены
