Метаморфоза
592
0
0
Едно легло делихме,
в него любов правихме,
любов орисана за двама,
любов изгаряща, голяма.
Сега леглото пак делим,
един към друг с гръб лежим,
котенцата веч' не мъркат,
като баби Меци хъркат.
Седнала на трон над нас
Любовта гледа ни в захлас
как спинкаме си сладко –
сестриче със своя батко!?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Яндов Todos los derechos reservados
