Laska (Ласка Александрова)
852 13638
11 июн. 2011 г., 17:46

Метаморфоза 

  Поэзия
564 0 11



Някой ден

ще бъда птица,

която с песента си

синевата ще оглася,

от лъчите слънчеви

венци ще вие

и в поточета планински

ще ги пуска.

А вечер,

сребрееща от лунната усмивка,

със звездите

мисли тихо ще разменя,

на паяжинни нишки

мечтите си ще ниже

и на зазоряване

върху цветята ще ги пръска.

 

Ще бъда

някой ден.

 

Сега...

сега съм само капка,

с мисъл,

проправяща си бавно път

към теб.

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??