Някой ден
ще бъда птица,
която с песента си
синевата ще оглася,
от лъчите слънчеви
венци ще вие
и в поточета планински
ще ги пуска.
А вечер,
сребрееща от лунната усмивка,
със звездите
мисли тихо ще разменя,
на паяжинни нишки
мечтите си ще ниже
и на зазоряване
върху цветята ще ги пръска.
Ще бъда
някой ден.
Сега...
сега съм само капка,
с мисъл,
проправяща си бавно път
към теб.
© Ласка Александрова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
