Jun 11, 2011, 5:46 PM

Метаморфоза 

  Poetry
565 0 11



Някой ден

ще бъда птица,

която с песента си

синевата ще оглася,

от лъчите слънчеви

венци ще вие

и в поточета планински

ще ги пуска.

А вечер,

сребрееща от лунната усмивка,

със звездите

мисли тихо ще разменя,

на паяжинни нишки

мечтите си ще ниже

и на зазоряване

върху цветята ще ги пръска.

 

Ще бъда

някой ден.

 

Сега...

сега съм само капка,

с мисъл,

проправяща си бавно път

към теб.

 

 

 

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??