Метаморфозно
649
0
0
Сипах си ягоди в чаша,
изядох горчиво кафето до дъно.
Пожелах си захарта - нашата,
а досега не бях проглеждала на тъмно.
Спънах се два пъти в прага.
Изправих се, за да видя небето
и на теб тази невъзможност така ти приляга,
но все пак до петите ми трепка сърцето.
Ще спра да пея на птиците,
ще престана да топля дъжда,
но старите и вредни навици
за още съвсем кратко с тях ще летя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселина Ашминова Все права защищены
