methos

25 сент. 2007 г., 09:31

Поэзия

767 0 0

Пет хиляди годи живях, борих се и обичах,
видях много смърт, тъга и нещастие.
Бях смъртта за хиляди хора,
с моето име плашеха децата, за да заспят.

Видях въздигането на народи,
но и тяхното падение.
Докато скитах из света да търся аз теб,
твоята усмивка, твоите коси и черни очи.

Всичко, което бях, се срина,
когато ти ми каза: “Не”!
И пак скиторя аз из сенките,
самотен, мрачен...

methos

Свързани произведения

Комментарии

Предложения