Sep 25, 2007, 9:31 AM
methos
769
0
0
Пет хиляди годи живях, борих се и обичах,
видях много смърт, тъга и нещастие.
Бях смъртта за хиляди хора,
с моето име плашеха децата, за да заспят.
Видях въздигането на народи,
но и тяхното падение.
Докато скитах из света да търся аз теб,
твоята усмивка, твоите коси и черни очи.
Всичко, което бях, се срина,
когато ти ми каза: “Не”!
И пак скиторя аз из сенките,
самотен, мрачен...
видях много смърт, тъга и нещастие.
Бях смъртта за хиляди хора,
с моето име плашеха децата, за да заспят.
Видях въздигането на народи,
но и тяхното падение.
Докато скитах из света да търся аз теб,
твоята усмивка, твоите коси и черни очи.
Всичко, което бях, се срина,
когато ти ми каза: “Не”!
И пак скиторя аз из сенките,
самотен, мрачен...
© Теодор Илиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
