Sep 25, 2007, 9:31 AM

methos

  Poetry
1.1K 0 0
Пет хиляди годи живях, борих се и обичах,
видях много смърт, тъга и нещастие.
Бях смъртта за хиляди хора,
с моето име плашеха децата, за да заспят.

Видях въздигането на народи,
но и тяхното падение.
Докато скитах из света да търся аз теб,
твоята усмивка, твоите коси и черни очи.

Всичко, което бях, се срина,
когато ти ми каза: “Не”!
И пак скиторя аз из сенките,
самотен, мрачен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодор Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...