Ми то и аз за конкурса, де
Душата моя, клетата душица!
Отколе премълчава все това -
аз колко хрисим съм човек и благ,
направо вакла, със звънче, овчица.
Добре че е сега ей тоз конкурс,
та всичко правичката да си каже
и мене с мед да ме намаже -
какъв съм прелестен сладур!
Да вземем пресен пример. Вчера
(ще уточня, работя в ресторант)
дошъл един надут педант
и както си боде чорба, изстреля:
"Туй безобразно нещо няма да го ям!
Поръчах супа, носите ми буламач!
Веднага искам главният готвач
(това съм аз) да дойде! Сам
пред мен пумията да си изгълта!"
Що много крясъци, що много шум!
За нищичкото, дет се вика! Ум
обаче, лесно аз и не изтървам,
ще ми се ерчи тоя! Супа във тава
(забрайх я, имах си ангажимент
по-важен - нова тема в Откровения)
нима не е накусвал досега!
Че като грабнах нож в една ръкаааа!
А тоя мигом, с куп псувни, побегна!
Аз исках само супата да му нарежа,
по-лесно да я изяде. Щот съм добра!
Но нека с дреболиите не ви смутя,
глобално темата да обощя:
Това, що премълчава моята душа -
че мислено на ден поне един душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Донова Все права защищены
