Миг
Миг изгарящ
в пламъци
неповтарящ
течаща лава
нестинарска жарава.
Когато искаш звездите да снемеш
да докоснеш Луната с ръка
едно любимо сърце да превземеш
Мигът ти да бъде Съдба.
Слънцето само за двама да грее
морето да бъде в твойте очи
нежното цвете "Любов" в тях да живее
когато потрябва да пали, гори.
Морето на две да разцепиш
път да прокараш за двама
на реките вековният път да обърнеш
Боговете да молиш за слава.
Искаш само Миг
един живот събран във него
кратък и възторжен вик
като следа на метеор в небето.
Варна, 2016
Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
