Миг
Миг изгарящ
в пламъци
неповтарящ
течаща лава
нестинарска жарава.
Когато искаш звездите да снемеш
да докоснеш Луната с ръка
едно любимо сърце да превземеш
Мигът ти да бъде Съдба.
Слънцето само за двама да грее
морето да бъде в твойте очи
нежното цвете "Любов" в тях да живее
когато потрябва да пали, гори.
Морето на две да разцепиш
път да прокараш за двама
на реките вековният път да обърнеш
Боговете да молиш за слава.
Искаш само Миг
един живот събран във него
кратък и възторжен вик
като следа на метеор в небето.
Варна, 2016
Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
