Sep 18, 2016, 3:51 PM

Миг

  Poetry » Love
662 1 5

Миг изгарящ

             в пламъци

неповтарящ

             течаща лава

нестинарска жарава.

 

Когато искаш звездите да снемеш

да докоснеш Луната с ръка

едно любимо сърце да превземеш

Мигът ти да бъде Съдба.

 

Слънцето само за двама да грее

морето да бъде в твойте очи

нежното цвете "Любов" в тях да живее

когато потрябва да пали, гори.

 

Морето на две да разцепиш

път да прокараш за двама

на реките вековният път да обърнеш

Боговете да молиш за слава.

 

Искаш само Миг

един живот събран във него

кратък и възторжен вик

като следа на метеор в небето.

 

Варна, 2016

Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...