Айра (Анелия Тушкова)
51 3
10 нояб. 2022 г., 10:40

Миг 

  Поэзия
1119 5 5

Изтлява небето под твоите пръсти

и пак се рони неспирно деня.

Душата отново започва да търси

играещи по земята ярки петна.

 

Една неделимост се крие в очите

от лъч озарени те гледат напред.

Във тях спокойно отдъхват горите

и леко топи се във езеро лед.

 

Така си различна. И тъжна. И мила.

Събрала и лято, и зима ведно.

Стихиите страшни в себе си скрила.

И устрем на силно черно крило.

 

Не спирай. Търси. Там някъде в мрака

е твоят неземно истински лик.

Знай, в тъмното най-светлото чака.

Но кратко е. Кратко колкото миг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Анелия Тушкова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Знай как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как да придобиваш без подлост »

13 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??