Миг
Бих повярвал във Ада и Рая
за сълзица от твойте очи,
радост тиха стаила в омая
с дъх на сбъднати мъжки мечти...
Свят за двама в ръката ми твърда
бих побрал от усмивка една -
за какво ми е цялата мъдрост
на света, щом в гласа ти летя...
И защо ми са тези години -
искам миг до безкрай споделен -
миг във теб полудял и във мене,
изтъкан от частици нетлен...
Миг събрал и разпръснал вселена
в любовта на големия взрив -
благодатен, родил вдъхновение -
миг единствен и просто щастлив...
http://www.youtube.com/watch?v=Sa8Ucd96KWo&feature=related
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
