18 мая 2022 г., 18:39  

Миг безвремие

539 1 5

Представяш ли си колко важни малки мигове

са се случили и са потънали в забравата...

И колко хора са дошли в живота ни от никъде

и след това са се оттеглили в мълчание...

 

И времето не ни е сякаш изпреварило,
причаква ни зад ъгъла и вика нас
Очаква ни и всичко е било подготвено,
за да се срещнем точно ти и аз 

 

Щом срещна те звезди ще се родят,

ще сбъднем своето жадувано спасение

И две сърца в едно ще затуптят,

творящи мигове и теменужени вселени

 

Аз чакам те, бъди до мен сега!

Да бъдем двама на ръба на бездната..

Застанали на края на света

прегръщаме последен миг безвремие

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Препрочитам го отново и отново..много е вълнуващо с тези теменужени вселени ..,които показват,че бездната не е толкова страшна..Поздравявам те..!.😊
  • Много ми харесва !
  • Дали ще се научим, не е важно, важното е да се стремим да ставаме по-добри във всичко, което правим/от уважение към себе си най-вече/
  • Здрасти,( нали може на "ти" Естествено, че нямам нищо против предложения и градивната критика! Все пак трябва да се науча да пиша и то добре. И аз се усещам, че ми куца подбора на силни и изразителни думи и конструкция
  • И времето не ни е сякаш изпреварило,
    причаква ни зад ъгъла и вика нас
    Очаква ни и всичко е било подготвено,
    за да се срещнем точно ти и аз

    Надявам се нямаш против да знаеш, че можеш и по-добре

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...