18.05.2022 г., 18:39  

Миг безвремие

542 1 5

Представяш ли си колко важни малки мигове

са се случили и са потънали в забравата...

И колко хора са дошли в живота ни от никъде

и след това са се оттеглили в мълчание...

 

И времето не ни е сякаш изпреварило,
причаква ни зад ъгъла и вика нас
Очаква ни и всичко е било подготвено,
за да се срещнем точно ти и аз 

 

Щом срещна те звезди ще се родят,

ще сбъднем своето жадувано спасение

И две сърца в едно ще затуптят,

творящи мигове и теменужени вселени

 

Аз чакам те, бъди до мен сега!

Да бъдем двама на ръба на бездната..

Застанали на края на света

прегръщаме последен миг безвремие

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Препрочитам го отново и отново..много е вълнуващо с тези теменужени вселени ..,които показват,че бездната не е толкова страшна..Поздравявам те..!.😊
  • Много ми харесва !
  • Дали ще се научим, не е важно, важното е да се стремим да ставаме по-добри във всичко, което правим/от уважение към себе си най-вече/
  • Здрасти,( нали може на "ти" Естествено, че нямам нищо против предложения и градивната критика! Все пак трябва да се науча да пиша и то добре. И аз се усещам, че ми куца подбора на силни и изразителни думи и конструкция
  • И времето не ни е сякаш изпреварило,
    причаква ни зад ъгъла и вика нас
    Очаква ни и всичко е било подготвено,
    за да се срещнем точно ти и аз

    Надявам се нямаш против да знаеш, че можеш и по-добре

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...