Миг живот
Днес сърцето отново тъжи,
пропиляло живота в надежда.
Не остана ли даже сълза,
а очите безмълвно говорят.
В тихите сенки на вятъра
отминават безсънните нощи.
Толкоз тъга в душата стаих,
не остана и мъничко воля.
Докосни ме - дори да боли,
поеми от душата тъгата.
С устни бавно в мен съживи
красотата да има и утре.
От очите на глътки изпий
и последната капчица мъка,
помогни на сърцето да бие дори,
дай му, чакана, глътката въздух!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Йотова Все права защищены
,но сега отново ме е покорила и ме кара да пиша и пиша.(понякога се получава,друг път не,но какво да се прави 
