Днес сърцето отново тъжи,
пропиляло живота в надежда.
Не остана ли даже сълза,
а очите безмълвно говорят.
В тихите сенки на вятъра
отминават безсънните нощи.
Толкоз тъга в душата стаих,
не остана и мъничко воля.
Докосни ме - дори да боли,
поеми от душата тъгата.
С устни бавно в мен съживи
красотата да има и утре. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up