Jan 27, 2010, 7:37 PM

Миг живот 

  Poetry » Love
955 0 5

Днес сърцето отново тъжи,

пропиляло живота в надежда.

Не остана ли даже сълза,

а очите безмълвно говорят.

 

В тихите сенки на вятъра

отминават безсънните нощи.

Толкоз тъга  в душата стаих,

не остана и мъничко  воля.

 

Докосни ме - дори да боли,

поеми от душата тъгата.

С устни бавно в мен съживи

красотата да има и утре.

 

От очите на глътки изпий

и последната капчица мъка,

помогни на сърцето да бие дори,

дай му, чакана, глътката въздух!

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • veesii70,изливам я всеки път щом в душата ми спре,но тя се завръща по силна от преди.Няколко години не ме беше посещавала ,но сега отново ме е покорила и ме кара да пиша и пиша.(понякога се получава,друг път не,но какво да се прави )
    Поздрави от мен на всички и благодаря,че четете!
  • Хубаво е!
  • Добре!
  • хубаво!
  • Излей докрай тъгата и тя ще си тръгне...
    Пиши!!!
    Поздрави!!!
Random works
: ??:??