Днес сърцето отново тъжи,
пропиляло живота в надежда.
Не остана ли даже сълза,
а очите безмълвно говорят.
В тихите сенки на вятъра
отминават безсънните нощи.
Толкоз тъга в душата стаих,
не остана и мъничко воля.
Докосни ме - дори да боли,
поеми от душата тъгата.
С устни бавно в мен съживи
красотата да има и утре.
От очите на глътки изпий
и последната капчица мъка,
помогни на сърцето да бие дори,
дай му, чакана, глътката въздух!
© Весела Йотова All rights reserved.
,но сега отново ме е покорила и ме кара да пиша и пиша.(понякога се получава,друг път не,но какво да се прави )
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
