Миг живот
Днес сърцето отново тъжи,
пропиляло живота в надежда.
Не остана ли даже сълза,
а очите безмълвно говорят.
В тихите сенки на вятъра
отминават безсънните нощи.
Толкоз тъга в душата стаих,
не остана и мъничко воля.
Докосни ме - дори да боли,
поеми от душата тъгата.
С устни бавно в мен съживи
красотата да има и утре.
От очите на глътки изпий
и последната капчица мъка,
помогни на сърцето да бие дори,
дай му, чакана, глътката въздух!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Йотова Всички права запазени
,но сега отново ме е покорила и ме кара да пиша и пиша.(понякога се получава,друг път не,но какво да се прави 
