Днес сърцето отново тъжи,
пропиляло живота в надежда.
Не остана ли даже сълза,
а очите безмълвно говорят.
В тихите сенки на вятъра
отминават безсънните нощи.
Толкоз тъга в душата стаих,
не остана и мъничко воля.
Докосни ме - дори да боли,
поеми от душата тъгата.
С устни бавно в мен съживи
красотата да има и утре.
От очите на глътки изпий
и последната капчица мъка,
помогни на сърцето да бие дори,
дай му, чакана, глътката въздух!
© Весела Йотова Всички права запазени
Поздрави от мен на всички и благодаря,че четете!