galenavyrbeva (Галена Върбева)
45 80
18 нояб. 2011 г., 12:42

Миг като вечност 

  Поэзия » Философская
931 0 13

Миг като вечност

 

„Посвещение за Стив Джобс и хората,

които  промениха света.

Онези, които никога няма да бъдат сред лавината

 пожълтели некролози.”

 

Вечността е като чаша пивко вино

из утробата на огнена лоза.

За родените - орисани стихийно,

избрани да пребъдват в светлина.

 

Те не се боят от скверните въпроси -

неодобрение и сочене със пръст.

Всеки техен порив огън носи,

поели на мечтите тежък кръст.

 

От нищото изплитат здрави нишки,

в тъмнината виждат смисъл неделим.

За да има в този свят по-малко грешки,

от знанието да пием с поглед зрим.

 

Космоса превръщат във прозорец -

паралелна диря, дъжд от белота.

Граници прекрачват в своята орис,

и с тях узрява утрото в света.

 

А ръцете им преливат от копнеж

в пантеона от искрящи светила,

светът да стане по-добър от днес -

мястото за сбъдната мечта!

 

Никой не е вечен на земята,

но всеки миг е вечност за твореца.

Дори след края, в нас са семената -

да ги превърнем в залък, късче от венеца.

 

 

В краткия отрязък от живота -

парченце от великия всемир.

Сърцата им са фар и влак-посока,

струйка плам, разпалвана безспир.

 

 

А онези дето сочеха с усмивка,

в живота си проспали всеки срок,

са буци пръст, изпразнена черупка-

поредният забравен некролог.

 

07. 10.2011 г.

гр. Шумен

 

 

 

© Галена Върбева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??