Миг като вечност
Миг като вечност
„Посвещение за Стив Джобс и хората,
които промениха света.
Онези, които никога няма да бъдат сред лавината
пожълтели некролози.”
Вечността е като чаша пивко вино
из утробата на огнена лоза.
За родените - орисани стихийно,
избрани да пребъдват в светлина.
Те не се боят от скверните въпроси -
неодобрение и сочене със пръст.
Всеки техен порив огън носи,
поели на мечтите тежък кръст.
От нищото изплитат здрави нишки,
в тъмнината виждат смисъл неделим.
За да има в този свят по-малко грешки,
от знанието да пием с поглед зрим.
Космоса превръщат във прозорец -
паралелна диря, дъжд от белота.
Граници прекрачват в своята орис,
и с тях узрява утрото в света.
А ръцете им преливат от копнеж
в пантеона от искрящи светила,
светът да стане по-добър от днес -
мястото за сбъдната мечта!
Никой не е вечен на земята,
но всеки миг е вечност за твореца.
Дори след края, в нас са семената -
да ги превърнем в залък, късче от венеца.
В краткия отрязък от живота -
парченце от великия всемир.
Сърцата им са фар и влак-посока,
струйка плам, разпалвана безспир.
А онези дето сочеха с усмивка,
в живота си проспали всеки срок,
са буци пръст, изпразнена черупка-
поредният забравен некролог.
07. 10.2011 г.
гр. Шумен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Върбева Всички права запазени
