МИГ КАТО ВСЕКИ ДРУГ
Р. Чакърова
...а онзи миг, нарекъл се съдбовен,
остана след четирстата луна...
И бавно действащата му отрова
превръщаше момичето в жена
и вливаше във вените ѝ смисъл,
от който ѝ порасваха крила...
Един поет набързо стих написа
за спора между думи и дела...
Днес утрото е синьо, топло, ясно,
омаяно от слънчевия плен,
но следващото ще е още по-прекрасно,
щом вятърът събуди се до мен!
Долавям, чувам нежния му полъх
и от душата се изтръгва вик!...
...а онзи миг, нарекъл се съдбовен,
е просто като всеки миг...
Лондон, 21/04/2018 09:49
© Rositsa Chakarova Все права защищены