МИГ КАТО ВСЕКИ ДРУГ

Р. Чакърова

...а онзи миг, нарекъл се съдбовен,
остана след четирстата луна...
И бавно действащата му отрова
превръщаше момичето в жена
и вливаше във вените ѝ смисъл,
от който ѝ порасваха крила...

Един поет набързо стих написа
за спора между думи и дела...

Днес утрото е синьо, топло, ясно,
омаяно от слънчевия плен,
но следващото ще е още по-прекрасно,
щом вятърът събуди се до  мен!
Долавям, чувам нежния му полъх
и от душата се изтръгва вик!...

...а онзи миг, нарекъл се съдбовен,
е просто като всеки миг...

Лондон, 21/04/2018   09:49