24 нояб. 2007 г., 08:51

Миг на сладка забрава

1.3K 0 1

                           На хоризонта огън се разпали,

           синьото небе безгласно изрева,

                                             в далечината гръм се изви...

                                                                                                     ... Предстои буря,

                         от която сърцето ти лудо ще затупти

          морската пяна ще се изпепели -

  ела и ме прегърни!

                                                                          ... Сама на плажа,

                                                   подканвана от тихото море,

                           милващо твоите нозе -

                                                                         миг на сладка забрава,

            секунда - две

                                      и следващата вълна се опитва да те отнесе.

            Пространството се разтегля, свива и накрая

                                     като малък балон изплува на повърхността -

            само аз и ти...

                                         Единствено морските вълни,

                                                    ще ти нашепват колко дълго тук си била,

                                                                                                          времето за нас е спряло...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© V Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Пространството се разтегля, свива и накрая
    като малък балон изплува на повърхността -..."

    Пишеш, пишеш и току извадиш някое асо от ръкава...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...