24 нояб. 2007 г., 08:51

Миг на сладка забрава

1.3K 0 1

                           На хоризонта огън се разпали,

           синьото небе безгласно изрева,

                                             в далечината гръм се изви...

                                                                                                     ... Предстои буря,

                         от която сърцето ти лудо ще затупти

          морската пяна ще се изпепели -

  ела и ме прегърни!

                                                                          ... Сама на плажа,

                                                   подканвана от тихото море,

                           милващо твоите нозе -

                                                                         миг на сладка забрава,

            секунда - две

                                      и следващата вълна се опитва да те отнесе.

            Пространството се разтегля, свива и накрая

                                     като малък балон изплува на повърхността -

            само аз и ти...

                                         Единствено морските вълни,

                                                    ще ти нашепват колко дълго тук си била,

                                                                                                          времето за нас е спряло...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© V Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Пространството се разтегля, свива и накрая
    като малък балон изплува на повърхността -..."

    Пишеш, пишеш и току извадиш някое асо от ръкава...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....