24.11.2007 г., 8:51

Миг на сладка забрава

1.3K 0 1

                           На хоризонта огън се разпали,

           синьото небе безгласно изрева,

                                             в далечината гръм се изви...

                                                                                                     ... Предстои буря,

                         от която сърцето ти лудо ще затупти

          морската пяна ще се изпепели -

  ела и ме прегърни!

                                                                          ... Сама на плажа,

                                                   подканвана от тихото море,

                           милващо твоите нозе -

                                                                         миг на сладка забрава,

            секунда - две

                                      и следващата вълна се опитва да те отнесе.

            Пространството се разтегля, свива и накрая

                                     като малък балон изплува на повърхността -

            само аз и ти...

                                         Единствено морските вълни,

                                                    ще ти нашепват колко дълго тук си била,

                                                                                                          времето за нас е спряло...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© V Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Пространството се разтегля, свива и накрая
    като малък балон изплува на повърхността -..."

    Пишеш, пишеш и току извадиш някое асо от ръкава...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...