24.11.2007 г., 8:51

Миг на сладка забрава

1.3K 0 1

                           На хоризонта огън се разпали,

           синьото небе безгласно изрева,

                                             в далечината гръм се изви...

                                                                                                     ... Предстои буря,

                         от която сърцето ти лудо ще затупти

          морската пяна ще се изпепели -

  ела и ме прегърни!

                                                                          ... Сама на плажа,

                                                   подканвана от тихото море,

                           милващо твоите нозе -

                                                                         миг на сладка забрава,

            секунда - две

                                      и следващата вълна се опитва да те отнесе.

            Пространството се разтегля, свива и накрая

                                     като малък балон изплува на повърхността -

            само аз и ти...

                                         Единствено морските вълни,

                                                    ще ти нашепват колко дълго тук си била,

                                                                                                          времето за нас е спряло...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© V Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Пространството се разтегля, свива и накрая
    като малък балон изплува на повърхността -..."

    Пишеш, пишеш и току извадиш някое асо от ръкава...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...