Nov 24, 2007, 8:51 AM

Миг на сладка забрава

  Poetry » Love
1.3K 0 1

                           На хоризонта огън се разпали,

           синьото небе безгласно изрева,

                                             в далечината гръм се изви...

                                                                                                     ... Предстои буря,

                         от която сърцето ти лудо ще затупти

          морската пяна ще се изпепели -

  ела и ме прегърни!

                                                                          ... Сама на плажа,

                                                   подканвана от тихото море,

                           милващо твоите нозе -

                                                                         миг на сладка забрава,

            секунда - две

                                      и следващата вълна се опитва да те отнесе.

            Пространството се разтегля, свива и накрая

                                     като малък балон изплува на повърхността -

            само аз и ти...

                                         Единствено морските вълни,

                                                    ще ти нашепват колко дълго тук си била,

                                                                                                          времето за нас е спряло...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© V All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Пространството се разтегля, свива и накрая
    като малък балон изплува на повърхността -..."

    Пишеш, пишеш и току извадиш някое асо от ръкава...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...