8 апр. 2008 г., 13:54
Миг потаен
Почувствахме мига потаен
сред вихъра на бурята.
Попаднахме в свят незнаен
със докосване за двама.
В меките ти, топли длани,
на този пречистващ дъжд,
видях капките събрани.
Бях за теб единствен мъж.
Жена беше ти прекрасна,
като богиня пред мен изгря.
Любовта, толкова страстна,
в телата ни буйно закипя.
Над нас се изви дъгата,
бледо-виолетово мечтание.
Подчинихме се на съдбата
и се любихме с очарование.
© Васил Георгиев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Красиво...!
Поздрави, Васе!
-
Хубаво е да се подчиняваме на съдбата...
която понякога ни носи и очарование...
Много красив и вълнуващ стих! с обич, Васко. -
Страст и вълшебство!
-
Толкова се разтопих, че ми трябват минусови температури...
-
Красиво е под дъжда...
-
Любов под дъжда!
Много уникално и романтично!
Трябва да се опита...
А ти ставаш все по-интересен и загадъчен, Васил.
Сърдечен поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Идеална е за случая;>Наслади й се;>