Миг потаен
Почувствахме мига потаен
сред вихъра на бурята.
Попаднахме в свят незнаен
със докосване за двама.
В меките ти, топли длани,
на този пречистващ дъжд,
видях капките събрани.
Бях за теб единствен мъж.
Жена беше ти прекрасна,
като богиня пред мен изгря.
Любовта, толкова страстна,
в телата ни буйно закипя.
Над нас се изви дъгата,
бледо-виолетово мечтание.
Подчинихме се на съдбата
и се любихме с очарование.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
