Почувствахме мига потаен
сред вихъра на бурята.
Попаднахме в свят незнаен
със докосване за двама.
В меките ти, топли длани,
на този пречистващ дъжд,
видях капките събрани.
Бях за теб единствен мъж.
Жена беше ти прекрасна,
като богиня пред мен изгря.
Любовта, толкова страстна,
в телата ни буйно закипя.
Над нас се изви дъгата,
бледо-виолетово мечтание.
Подчинихме се на съдбата
и се любихме с очарование.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
