10 дек. 2012 г., 14:05

Миг свобода

1K 0 9

Не убивай у мен онзи миг свобода,

който врича мечтите ми в стихове…

Аз съм твоя със всяка изтрита сълза,

щом без теб в мен е дяволски тихо.

 

И безмълвно…Почти като свършил живот…

Няма грешки със минало време,

ако в нощ като тази в небесния свод

по звездите, до лудост стаени

 

не открием сами онзи, верния път,

който пали искри в тишината…

Пак очите ми диво към тебе вървят.

И отдавна научих цената

 

на самотното време и жаркия миг.

Днес съм мъдра от минали грешки.

С тази мъдрост отново криле си открих

и с любов ново утро посрещам…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...