4 дек. 2007 г., 09:58

Миг-вечност

1K 0 7
 

Ако се срещнем - само за миг -

на голям булевард или улица тиха,

в чужда държава или град непознат,

ще се разминем навярно...

Вечерта ще се шляя безцелно

край Синьото езеро.

Ще попитам луната

дали ти си бил това.

Ще попитам звездите сребърни

обичаш ли сега.

Ще се сгуша във спомена

И ще помечтая за миг...

В един единствен миг -

Ще жадувам,

Ще търся истини,

Ще блуждая лудо,

Ще сънувам,

Ще се съмнявам,

Ще избирам,

Ще разбирам,

Ще преглътна сълзите,

Ще те прегърна

и Ще вярвам в тебе - силно.

Ще те обичам отново - истински.

Ще ти простя,

Ще погаля косите ти.

Но само за миг...

А можеше да бъде вечност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...