4 дек. 2007 г., 09:58

Миг-вечност

1K 0 7
 

Ако се срещнем - само за миг -

на голям булевард или улица тиха,

в чужда държава или град непознат,

ще се разминем навярно...

Вечерта ще се шляя безцелно

край Синьото езеро.

Ще попитам луната

дали ти си бил това.

Ще попитам звездите сребърни

обичаш ли сега.

Ще се сгуша във спомена

И ще помечтая за миг...

В един единствен миг -

Ще жадувам,

Ще търся истини,

Ще блуждая лудо,

Ще сънувам,

Ще се съмнявам,

Ще избирам,

Ще разбирам,

Ще преглътна сълзите,

Ще те прегърна

и Ще вярвам в тебе - силно.

Ще те обичам отново - истински.

Ще ти простя,

Ще погаля косите ти.

Но само за миг...

А можеше да бъде вечност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....