Една жена - обичаща без тяло
душата си отдаде на мига,
във който бе съзряла свойто цяло.
Анимусът - дар от вечността.
Една любов - загърбила морала
на днешният, обърканият свят.
Незримо бяла в думите прозряла,
повярва във добрите чудеса.
И сложното превърна се в магия
/миришеща на мляко и сено/.
Нощта за двама с време обосяло
се сгуши в зажаднялото легло.
Притихнали - звездите онемяха,
в косите вплели ласки и лъчи.
В мигът за двама раждат се епохи .
С камбанен звън. Разбудени съдби.
© Таня Мезева Все права защищены