Jan 9, 2015, 3:40 PM

Миг за двама

  Poetry » Love
760 0 3

Една жена - обичаща без тяло
душата си отдаде на мига,
във който бе съзряла свойто цяло.
Анимусът - дар от вечността.
Една любов - загърбила морала
на днешният, обърканият свят.
Незримо бяла в думите прозряла,
повярва във добрите чудеса.
И сложното превърна се в магия
/миришеща на мляко и сено/.
Нощта за двама с време обосяло
се сгуши в зажаднялото легло.
Притихнали - звездите онемяха,
в косите вплели ласки и лъчи.
В мигът за двама раждат се епохи .
С камбанен звън. Разбудени съдби.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...