Миг забрава
Ноемврийски ден, валят листата.
Хладен вятър, неизбежна зима.
Не усещам нищо. Само топлината
от това, че си до мен и че те има.
Появи се ти внезапно, като пламък.
Освети деня ми и направи чудо.
И сърцето, вледенено като камък,
пак тупти в гърдите ми и бие лудо.
Хубав е животът, щом си с мен.
В твоите очи откривам светлината.
И изпълнен е със смисъл всеки ден,
в който те прегръщам там,в тъмата.
Вечност в погледа. Усмивка мила...
Сблъсък на стихии... Лед и лава.
Плюс и минус в уравнение. Магнитна сила.
И привличане горещо. Миг забрава...
На Диа
18.11.2008
Хладен вятър, неизбежна зима.
Не усещам нищо. Само топлината
от това, че си до мен и че те има.
Появи се ти внезапно, като пламък.
Освети деня ми и направи чудо.
И сърцето, вледенено като камък,
пак тупти в гърдите ми и бие лудо.
Хубав е животът, щом си с мен.
В твоите очи откривам светлината.
И изпълнен е със смисъл всеки ден,
в който те прегръщам там,в тъмата.
Вечност в погледа. Усмивка мила...
Сблъсък на стихии... Лед и лава.
Плюс и минус в уравнение. Магнитна сила.
И привличане горещо. Миг забрава...
На Диа
18.11.2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Илиев Все права защищены
