2 февр. 2008 г., 13:43

Мига, в който...

1.2K 0 1
Мига, в който докосна
мекотата на твоите устни...
Мига, в който опивам
от сладостта на твоята кожа...
Мига, в който се разлива
в мен нежността...
Мига, в който те поглеждам
и усещам любов...
Мига, в който за мен си само Ти
и за теб съм само Аз...
Мига, в който си лош
и жесток...
Мига, в който замахваш ръка
да изтриеш назад...
Мига, в който те губя, морен
от безкрайния бяг...
Мига, в който се връщаш при мен,
с усмивка и протегната длан...
Това е мига, в който
разбирам какво си за мен!
Че без теб няма да боли
и няма да е щастие новия ден...
Че съм уморена да се впускам в
чужди игри...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...