И те искам за дълго...
Не само миг
да ме търсиш
за глътка свеж аромат,
да се опиеш за ден,
за седмица само.
После пак да изплуват желания,
див копнеж, необуздан.
Мигове като бели гълъби,
кацащи по перваза.
Толкова дълго ги търсих и чаках,
и се будех среднощ,
в полусън те гадаех
и те мечтаех, непокорна и чувствена.
С тях поемах нататък
с твърда крачка,
откраднала мъничко блясък.
Днес те искам... за дълго... докрая.
© Галя Николова Все права защищены