13 мар. 2008 г., 19:31

Мигове

698 0 6

И те искам за дълго...

Не само миг

да ме търсиш

за глътка свеж аромат,

да се опиеш за ден,

за седмица само.

После пак да изплуват желания,

див копнеж, необуздан.

Мигове като бели гълъби,

кацащи по перваза.

Толкова дълго ги търсих и чаках,

и се будех среднощ,

в полусън те гадаех

и те мечтаех, непокорна и чувствена.

С тях поемах нататък

с твърда крачка,

откраднала мъничко блясък.

Днес те искам... за дълго... докрая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесна си!Страхотен стих!Прегръщам те!
  • С тях поемах нататък

    с твърда крачка,

    откраднала мъничко блясък.

    Днес те искам... за дълго... докрая.


    Категорично! Браво!
  • Бисерен стих!
    Страшно ми хареса...и тия бели гълъби-мигове
    кацнали по перваза...тъй дълго чакани...Браво!
    с много обич, Галя.
  • Наистина - прекрасно!
    Поздрав!
  • Вълшебно желание и прозрение - да искаш да си с любимия докрая!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...