И те искам за дълго...
Не само миг
да ме търсиш
за глътка свеж аромат,
да се опиеш за ден,
за седмица само.
После пак да изплуват желания,
див копнеж, необуздан.
Мигове като бели гълъби,
кацащи по перваза.
Толкова дълго ги търсих и чаках,
и се будех среднощ,
в полусън те гадаех
и те мечтаех, непокорна и чувствена.
С тях поемах нататък
с твърда крачка,
откраднала мъничко блясък.
Днес те искам... за дълго... докрая.
© Галя Николова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
