13 mar 2008, 19:31

Мигове

693 0 6

И те искам за дълго...

Не само миг

да ме търсиш

за глътка свеж аромат,

да се опиеш за ден,

за седмица само.

После пак да изплуват желания,

див копнеж, необуздан.

Мигове като бели гълъби,

кацащи по перваза.

Толкова дълго ги търсих и чаках,

и се будех среднощ,

в полусън те гадаех

и те мечтаех, непокорна и чувствена.

С тях поемах нататък

с твърда крачка,

откраднала мъничко блясък.

Днес те искам... за дълго... докрая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесна си!Страхотен стих!Прегръщам те!
  • С тях поемах нататък

    с твърда крачка,

    откраднала мъничко блясък.

    Днес те искам... за дълго... докрая.


    Категорично! Браво!
  • Бисерен стих!
    Страшно ми хареса...и тия бели гълъби-мигове
    кацнали по перваза...тъй дълго чакани...Браво!
    с много обич, Галя.
  • Наистина - прекрасно!
    Поздрав!
  • Вълшебно желание и прозрение - да искаш да си с любимия докрая!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...