13 mar 2008, 19:31

Мигове

694 0 6

И те искам за дълго...

Не само миг

да ме търсиш

за глътка свеж аромат,

да се опиеш за ден,

за седмица само.

После пак да изплуват желания,

див копнеж, необуздан.

Мигове като бели гълъби,

кацащи по перваза.

Толкова дълго ги търсих и чаках,

и се будех среднощ,

в полусън те гадаех

и те мечтаех, непокорна и чувствена.

С тях поемах нататък

с твърда крачка,

откраднала мъничко блясък.

Днес те искам... за дълго... докрая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесна си!Страхотен стих!Прегръщам те!
  • С тях поемах нататък

    с твърда крачка,

    откраднала мъничко блясък.

    Днес те искам... за дълго... докрая.


    Категорично! Браво!
  • Бисерен стих!
    Страшно ми хареса...и тия бели гълъби-мигове
    кацнали по перваза...тъй дълго чакани...Браво!
    с много обич, Галя.
  • Наистина - прекрасно!
    Поздрав!
  • Вълшебно желание и прозрение - да искаш да си с любимия докрая!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...