Мигове от бъдното есенно утре
Свети луната и звездите сякаш се стапят.
Очите в очи огъня гонят.
Къса Нощта. Свещицата капе
и някак си с укор гледат иконите...
Колко е просто да кажеш: - Обичам! Живея!
А Тишината е пълна със блудници.
Леден вятър Реквиема ми пее
с вълчици от чуждите глутници...
Такава Изискана Нежност... Къделя непослушни коси...
Тъмно-кафяви очи, без начало и край...
Ти просто си тук. В шепа събрани мечти.
Светлина... и Святото Чувство за Рай...
Цял се разтварям в тази Надежда,
дето по моите скули се стича...
Искам да имам твойте одежди -
чифтче криле, ако ще да ме хулят!
Аз не дотанцувах... Май и не долюбих -
ни Тебе, Мой Боже, ни теб, моя мила!
Думите човешки могат да погубят
и да ги наддумам нямам вече сили...
Аз от тук ще тръгна мъничко по-рано.
Взимам си в торбата всичко, в що се вричах.
Искам, горе, в Рая, на фонтан да стана!
Нека да се помни, че и аз обичах...
Хладно е, хладно... Кучета лаят...
Мършоядът чакал в стъпките ми върви.
Плаче Душата. Греши и се мае,
а в снега, от печал, касисът прокърви...
Гледаш ме с укор... С болка се вричаш...
Мое момиче... Непокълнало зрънце...
Какво пък... оставай, щом ме обичаш!
Радост да бъдеш на залязващо слънце...
Пред Твойте Двери, Боже ще я чакам...
Поне отвъд щастлив ме направи!
И ако видиш пак да съм разплакан -
Ти Белите Криле благослови!
Ако чуеш щурче в лютата зима,
а свири в комина вятърът степен -
пак съм до теб... Пак ще ме има!
И на ушенце нещо ще шепна...
Ти се събличаш... Господ рисува...
Безумен съм. Гледам. Просяк - Невежа...
С очи те целувам. С Душата умувам
и цяла Вселена до три думички свеждам...
Всеки, който с тебе не бе, в съня си те чакаше...
Страстно желание... За Последния Път...
Една фантазия замръзва по стъклата разплакани...
Ехо и Камерност от стопената Плът...
Духа вятър и е влажно, и хладно.
Безвъзвратно е изчезнал Покоят.
Пиша думи, а е тъжно и гадно...
чужди думи... противни... не мои...
И отчаян ми се иска да викам
как е зимен Днешният Свят,
и сънувам, на пчелица от щика,
че е сбоден първият цвят...
Целувам в стих... Не ми е весело...
В сокака Зимата заврях!
Дали да спусна и завесата?!
От устните ти изгорях...
Вървя си... Доста аморален...
След мен се зъбят бесни кучета...
За Бъдното е най-нормално
в очите луди да се случва!
Заспивам. Умират зениците.
Усмихвам се странно тревожно.
В съня ми ела, нежна птицо,
в най-сладкия сън... В Невъзможното...
Аз обожавам да съм змей-горянин,
а ти да бъдеш чудна самодива...
Във този сън така да си останем!
- Не ме буди! - аз моля те - Не бива!!!
Драскотина по сърцето, в пътя ми, след теб, кърви...
Нещо много са далеко Витлеемските звезди...
Пак разгребвам сняг със длани!
Троша хлебец. Сипвам зърно.
Топлината да остане... Птича песен да се върне...
Вълненият шал ме хапе, а в душата ми е яма...
От ресниците закапва Тъмнината, щом те няма...
Със теб разлиствам древни векове
и тайните на вехти манускрипти...
До Аспарух застава Пагане...
Красивото заспива с Нефертити...
Цветя по поляните за мен ще ти спомнят.
Ще ти рисувам с мъглите, след летния дъжд...
Вита Лознице! Негледжосана стомнице!
Очи-единаци... Очите на мъж...
Без майтап, отивам към старост.
Вече идват бастунни години.
Нито зная къде се отправям,
нито зная защо съм заминал...
Нямам и грош в джоба си скъсан.
Сякаш вече жив съм заровен.
Само в погледа вече е Хъса,
а стихът - по младежки чаровен...
Мирише на Пазва. Мирише на Топло и Мляко.
Две мънички устни се молят за майчино зърно.
Мигът е велик!!! Пред него приклякам...
Жена е Земята! Стиха ми на песен превърна...
Изцяло моя, мое житно злато,
ръкойка тежка и носия пищна,
поройно е препълнена душата
и всяка друга капка е излишна!
Оброчище мое, моя Същност и Истина,
Вечернице моя, Зорнице, Мой Ден,
Пролетно цъфнала, Бяла и Булчински чиста,
две шепички пръст отдели и за мен...
© Красимир Дяков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Поздрав!
-
Браво!
Аплодисменти... -
Бароне,
аз, братле, се срамувам, че тук има хора, дето се завират като порнокамера някъде в междудупкието... С кого ходиш, женен ли си, разведен ли си... аман! Та да не би Албатрос да е чайка, да не би мариники да е гъркиня, да не би враната да не е хубава жена?!
Моят ник не е партийна принадлежност, моят ник е родова принадлежност,, поминък и професия! Упрекват ме че не правя градивна критика - ами не искам! Аз или харесвам едно нещо или не го харесвам. Що картините на Ася, фотографиите на Нелнокия или Казанлъшка анета никой не критикува?! Щото са Изкуство! Изкуството или го има или го няма! Аз адвокат на чаршафни отношения никога не съм ставал!
Как да река хубаво на някаква цапаница, като съм бил и в Ермитажа и в Третяковка и в Къщата с дърворезбите, дето са събрани резбарските школи на цяла България?! Как да нарека Изкуство някакъв измислен модернизъм, кубизъм, импресионизъм дето цял ден някой "спец" ще ми обяснява какво е искал да каже автора?! Авторът или казва нещо или не - бажен този, дето може да чете и между редовете!
Другото, за "По" -то... Колко от тук присъстващите четат преводи - почти никой! Колко четат чужда литература?!- Само мариники знам че е регистрирана и в руски сайт... Тогава?! Какда представиш чужди амтори, които заслужават внимание?! Как да обясниш защо в твоите очи това е така?! Само, чрез твоето перо и "по" - така мисля!
Желая на всички ви най- доброто от тоя живот!
Живеем като на репетиция и се надяваме Оня отгоре да ни даде някаква роличка и в следващото действие...
Е, аз моя антракт си го преживях- една година на борсата през която имам три проеста по Програмата за развитие на селските райони, една година охрана през която имам създадени около петстотин декари лозя...
От 12.09.почвам работа като преподавател точно по моята Ник- специалност... Май това е всичко.
Ако някой проявява какъвто и да е вид любопитство - нека ми пише на личната поща, а не тук ! Тук е място за коментари и всеки има правото да каже: - Не ми харесва!
Благодаря ви!
Зем. -
Очарователна е изповедта ти!
-
Много..., във всяко отношение!
Благодаря за удоволствието! -
Святото Чувство за Рай...!!!
-
Сърдечни поздрави, Зем! На глътчици... живот- Благодаря ти!
-
Да не ти пука, Зем, от бурените. Имаш достатъчно високи приятели. Поздрав, братле.
-
И аз така! Ами... сполай ти!
-
...даже не ми снимат заварките вече от КЗУ-то...
Надобрях с годините,от практика,не на книга... -
Дани, благодаря ти!
Димитре,
моят ник не е измислен - преподавател съм точно по тази специалност!
На теб успех със заварките,ама като гледам бая шупли имат - яко рубене ще падне...
Туй то.
Зем. -
Аргонавти няма,аргон е химичен елемент-газ,а аз съм заварчик...от там и ника ми,истински,а не измислен като твоя...
Лека вечер и от мен -
Благодаря ти!
Това е сбор от поне стотина мои неща... Много ме е яд на недорасли и прегракнали сирени и аргонавти дето се омайват сред пътя си...
Лека вечер!
Зем. -
Задъхах се,ама го прочетох!Интересно пишеш със замах и нежност и сила и чувство! Първа съм, да те поздравя...!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
