palenka (П Антонова)
507 18543
25 сент. 2024 г., 19:15

Мигове разделни 

  Поэзия
188 4 13

Разпилявах се като листа в есента,

със слънцето се смеех, плачех в дъжда, 

в чужди обувки неведнъж влизах,

изцедена от чувства сън не намирах.

 

Пътища трънливи и каменисти пребродих,

рани отворени скрих дълбоко в душата.

Сълзи не останаха, всичко зачеркнах,

погребах томахавката за мъст и разплата.

 

Бяла и кротка, от толкова бури обрулена,

като тревата по-невидима, по-смирена...

Само на разсъмване в миговете разделни

 

се будя понякога и се търся къде съм:

в светлината, която поглъща нощта,

или в сенките криви по моята стена...

© П Антонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • troia (Катя Иванова) - 😊 не ме издавай!
  • Не мога да си те представя "бяла и кротка". Според мен си огън жена, но ти си знаеш най-добре.
    Хубаво стихотворение. Навява размисли.
  • Благодаря, Ради! ❤️
  • Люси, Дочке - благодаря ви!!!
  • Познато като усещане... Красиво като описание...
  • Много, много хубаво и силно-светлината,сенките,мрака и силата на духа!Браво!
  • PetarStoyanov - защото подсъзнанието си "играе" често с въображението и представите ни. А границата между него и реалността е тънка и никой не знае в кой миг и от какво може да бъде отключена и премината. И затова спомените в криминалистиката са косвени улики, а не преки. В тях се намесват и възприятия, и емоционални настроения, и критерии и принципи, морал и детайлни взаимовръзки и др. Въобще нивата на съзнание/подсъзнание са различни заради различните начини на взаимодействие и една и съща случка, разказана от няколко свидетели, да изглежда по съвсем различен начин.
  • Браво, хареса ми произведението, но аз винаги чета и коментарите.
    А този път последният ти Паленка е отличен ''... ни препращат послания от други измерения...''и си мислим истина ли беше или мечти
  • Дани, Мине - благодаря!
    Мине - скоро ми се случи (не за първи път): събуждам се и съм някъде в миналото, на друго място. Докато се освестя... а аз съм в моето си легло. Тези мигове разделни между деня/нощта - подсъзнание/съзнание, ни препращат послания от другия измерения и ни връщат към нещо недовършено и недоосмислено.
  • Шарен е човешкият живот. Падаме, ставаме, губим се, намираме себе си...
    Хубав стих, Паленка!
    Поздрави!
  • Много мъдро , пропито от чувства и тъга. Хареса ми, Пепи! Животът ни е пълен с какви ли не случки и събития. Наранявани и тъжни, но носим в нас надежда, която ни води напред!
  • Всяка натрупана мъдрост поражда тъга... Красив стих, Пепи!
  • Благодаря ти, Розичке! 🌹 ❤️
Предложения
: ??:??