7 апр. 2011 г., 20:51

Мигът е столица на Времето

969 0 1

С теб всяко усещане е пролетна буря
и, дори да упорствам, трудно ще чуя
ритъма тих, с който сърцето мечтае
този дълъг и мъртъв студ да престане.

С теб всяко усещане е див летен порой,
който хлапашки се крие зад всеки завой
и за своята преходност напомня константно:
този свят е красив, но наблъскан с реалност.

С теб всяко усещане е есенен залез,
а душата ми нежно листопадът я гали.
Покрай мене минавам и дълбоко се вглеждам.
Май пъзелът пак ще трябва да пренареждам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...