Apr 7, 2011, 8:51 PM

Мигът е столица на Времето

  Poetry » Love
963 0 1

С теб всяко усещане е пролетна буря
и, дори да упорствам, трудно ще чуя
ритъма тих, с който сърцето мечтае
този дълъг и мъртъв студ да престане.

С теб всяко усещане е див летен порой,
който хлапашки се крие зад всеки завой
и за своята преходност напомня константно:
този свят е красив, но наблъскан с реалност.

С теб всяко усещане е есенен залез,
а душата ми нежно листопадът я гали.
Покрай мене минавам и дълбоко се вглеждам.
Май пъзелът пак ще трябва да пренареждам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...