28 мая 2012 г., 08:20

Мили мои стихове

873 0 5

Мили мои стихове

Някой ден за оня свят
като се отправя,
мили мои стихове,
с вас какво да правя?

При кого на този свят
вас да ви оставя?

В скръбен или весел час,
кой ще ви повика?
Дали ще ви прочете
някой, или никой?

Ще ви хвърлят на сметта,
в някоя канавка,
и, ако ви споменат,
ще е с подигравка.

Котките ще ви гризат.
Мършоядни птици,
ще ви хулят и ще ви
слагат единици.

Няма кой да обясни
по какво съм страдал,
с цел каква съм ви създал,
с вас какво съм казал.

Пренаселен е светът –
щом умре поета,
след поетовата смърт
мрат и стиховете.

Аз не бях поет с късмет -
много съжалявам.
Но и аз, като поет,
тайно се надявам,

че три-четири от вас
все ще оцелеят,
и, поне със четвърт век,
ще ме надживеят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тайната мечта на всички, че някой ще ни чете и когато си отидем...
    Нека живеем и пишем така, както искаме, и можем, а за после...никой не знае!
  • Ами Ангеле много станаха поетите май,но винаги ще има кой да чете,поне за сега.За в бъдеще не знам!Но нека това не ни тревожи. Аз лично изливам чувствата си,мечтите си,преживяванията си на листа и това изпълва сърцето ми с радост,че съм създала нещо красиво,е,поне в моите очи.Ако на някой му хареса-радостта е двойна.И както казваше баба ми на времето-чедо,ми се скасвай(не се притеснявай)все на някой ке му ареса!Поздрав!
  • Благодаря ти за усмивката и чадърчето, Райсън! Нининини, и книгата нищо не значи. Някога си мислех, че човек от когото не е останала книга (и то книга със стихове), все едно че нищо не е останало; но по-късно разбрах, че и книгата сама по себеси нищо не значи, ако не е изключително хубава и ако не я четат. Тошко, не само поетите са такива - пословицата "Човек за едното име живее!" не се отнася за поетите, а за всички. Искам да кажа, че славата намира човека не когато той специално "работи" за нея, а когато изпълнява дълга си. "Готовся к великой цели, и слава тебя найдьот!" - както се пее в песента за тревожната младост. И паметниците могат да бъдат и по-често са си ръкотворни. Разбира се, неръкотворните са по-трайни, но дали и те могат да се нарекат неръкотворни, след като и те са изградени с търпение и труд? По правило и поетът "лист след лист венеца си изплита!". А виж твоят коментар, Боби, не го разбирам?
  • Ако има такива, дето да работят за слава, това са си поетите... Всички си вдигаме неръкотворни паметници, ама на някои главите им са по-непокорни отколкото на други.
  • !

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...