28.05.2012 г., 8:20

Мили мои стихове

Поезия » Друга

878 0 5

Мили мои стихове

Някой ден за оня свят
като се отправя,
мили мои стихове,
с вас какво да правя?

При кого на този свят
вас да ви оставя?

В скръбен или весел час,
кой ще ви повика?
Дали ще ви прочете
някой, или никой?

Ще ви хвърлят на сметта,
в някоя канавка,
и, ако ви споменат,
ще е с подигравка.

Котките ще ви гризат.
Мършоядни птици,
ще ви хулят и ще ви
слагат единици.

Няма кой да обясни
по какво съм страдал,
с цел каква съм ви създал,
с вас какво съм казал.

Пренаселен е светът –
щом умре поета,
след поетовата смърт
мрат и стиховете.

Аз не бях поет с късмет -
много съжалявам.
Но и аз, като поет,
тайно се надявам,

че три-четири от вас
все ще оцелеят,
и, поне със четвърт век,
ще ме надживеят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

sani-ti (Таня Иванова)

Тайната мечта на всички, че някой ще ни чете и когато си отидем...
Нека живеем и пишем така, както искаме, и можем, а за после...никой не знае!

2012-05-31T11:10:04+03:00
rumiana (Румяна )

Ами Ангеле много станаха поетите май,но винаги ще има кой да чете,поне за сега.За в бъдеще не знам!Но нека това не ни тревожи. Аз лично изливам чувствата си,мечтите си,преживяванията си на листа и това изпълва сърцето ми с радост,че съм създала нещо красиво,е,поне в моите очи.Ако на някой му хареса-радостта е двойна.И както казваше баба ми на времето-чедо,ми се скасвай(не се притеснявай)все на някой ке му ареса!Поздрав!

2012-05-28T20:35:56+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Благодаря ти за усмивката и чадърчето, Райсън! Нининини, и книгата нищо не значи. Някога си мислех, че човек от когото не е останала книга (и то книга със стихове), все едно че нищо не е останало; но по-късно разбрах, че и книгата сама по себеси нищо не значи, ако не е изключително хубава и ако не я четат. Тошко, не само поетите са такива - пословицата "Човек за едното име живее!" не се отнася за поетите, а за всички. Искам да кажа, че славата намира човека не когато той специално "работи" за нея, а когато изпълнява дълга си. "Готовся к великой цели, и слава тебя найдьот!" - както се пее в песента за тревожната младост. И паметниците могат да бъдат и по-често са си ръкотворни. Разбира се, неръкотворните са по-трайни, но дали и те могат да се нарекат неръкотворни, след като и те са изградени с търпение и труд? По правило и поетът "лист след лист венеца си изплита!". А виж твоят коментар, Боби, не го разбирам?

2012-05-28T16:22:46+03:00
LeChevalier (Тошко)

Ако има такива, дето да работят за слава, това са си поетите... Всички си вдигаме неръкотворни паметници, ама на някои главите им са по-непокорни отколкото на други.

2012-05-28T09:52:18+03:00
rajsun (Райчо Русев)

!

2012-05-28T08:37:38+03:00