Милиметърно.
Следобед ще е. Късен. И очакван.
Не ще дочакаме клишета със вечерята.
Когато те притисна в мен внезапно -
тогава ще дочуеш онзи шепот...
Копнежа ми, събран във топъл дъх,
и устните ми, страстно ще целуват.
Езика ми, жадувал твойта плът,
сега по тялото ти ще танцува.
Ще влизам бавно. Нежно. Милиметърно.
Очите ти ще станат на пожари.
Бедрата ти треперят. Огън. Пепел.
Ще бъде много влажно и ще па̀ри...
Тогава ще те любя първи път.
И сякаш е последен. До полуда.
Наистина. И нереално за умът -
ерекция в душата от възбуда.
Ще стане нощ и още ще те искам!
С бедра ще ме прегръщаш. Ще ме палиш.
Мокрѝ ме! Пресушавай ме! Изстискай ме!
Знай, влюбен мъж от жажда се не дави!...
Стихопат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
