16 авг. 2006 г., 16:55

МИЛО ЛИБЕ

969 0 0

На бялата ти сватба, либе,

с цветя закичена,

аз нивга няма да пристигна.

Защото, либе, аз от теб отритната,

не мога да повярвам,

че любовта си нивга няма

вече да постигна.

Но, мило либе, ти защо скърбиш

и гледаш ме така нажалено

със поглед, пълен с желание и тъга.

Не бива, либе, гледай нея и се радвай,

че скоро тя

ще бъде занапред твоя жена...

А мене, либе, забрави завинаги

и спомена за мен дори

от своите мисли заличи!

Ще се оправя, либе, някак си в живота,

но моля ти се,

не гледай ме така, не ми пречи...

 

 

 

 

21 август 1999г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миряна Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...