На бялата ти сватба, либе,
с цветя закичена,
аз нивга няма да пристигна.
Защото, либе, аз от теб отритната,
не мога да повярвам,
че любовта си нивга няма
вече да постигна.
Но, мило либе, ти защо скърбиш
и гледаш ме така нажалено
със поглед, пълен с желание и тъга.
Не бива, либе, гледай нея и се радвай,
че скоро тя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up